ПРОЛЕТТА Е ЧУДЕСНО ВРЕМЕ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЛЕЧЕБНИ БИЛКИ

пролетни билки

Ранни пролетни билки - Пролетта е период от годината, когато природата се пробужда и започва да се появяват ранните билки. Това е време за лечебните им свойства, които се намират в различни им части: цвят, плод, стебло, листа или корен. Ето някои от най - популярните билки, които може да се използват през пролетта:

• Иглика - ​Действието на игликата има отхрачващо, нервноуспокоително, болкоуспокоително действие. Вижте статията (Месец март е тук - представяме ви лечебната иглика!
• Кукуряк - Корените и коренището се вадят през пролетта ( февруари- март). В народната ни медицина кукуряка се използва при ралични заболявания, вижте статията ( Кукуряк - цвете или билка?)
• Змийска хурка -  Пресните грудковидни коренища, които се берат рано напролет (март-април) или през есента. Нейното действие е  противовъзпалително и успокояващо. Противовъзпалителното действие се дължи на съдържащото се в растението етерично масло, докато успокоителното действие се дължи на азарона. Употребява се при загуба на гласа, бронхиален катар, стомашно неразположение. Билката се препоръчва при хемороиди, подагра, ревматизъм, болести на черния дроб, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур и др. Външно: за гаргара при възпаление на гърлото и за промивки при рани и екземи.
• Бяла върба -  Кората на младите клонки, се бере на пролет по време на цъфтежа (март-май). Има температуропонижаващо, кръвоспиращо, противоревматично действие. Употребява се при ревматизъм, стомашно-чревни кръвоизливи и разстройства, при подагра, камъни в жлъчката, кожни обриви, главоболие, диария, силна менструация, възпаление на червата, невралгия и др. Външно: за компреси при рани, язва, екземи, циреи; сварени във винен оцет (в съот ношение 1:10) - за мазане против пърхот и косопад. Употребяват се още листата и ресите на върбата. Счукани свежи листа се препоръчват за налагане при мазоли. Настойка от ресите на върбата се употребява при нервнопсихически разстройства, сърдечносъдова невроза, безсъние. 
• Зърнастец -  Кората на стъблото и клонките, брани рано напролет (март-април).  Билката има слабително действие. Зърнастеца се употребава при хроничен запек, подагра, водянка, жълтеница, хемороиди, глисти и др. Против запек се употребяват плодовете, приготвени като отвара. Външно отварата от плодовете се прилага за промивки при гнойни рани и циреи. Сварени във винен оцет за мазане против краста. 
• Гръмотрън -  Корените на билката се вадят преди цъфтеж (април-май) или наесен след узряването на семената (септември-октомври). Има  противовъзпалително, пикочогонно, кръвоспиращо действие. Това се дължи на съдържащите се в гръмотръна етерично масло, гликозиди и танини. Билката се предписва при сърдечна недостатъчност, отоци от различен произход, възпаление на бъбреците и мехура, подагра, камъни в бъбреците и жлъчката.
• Дилянка - Използват се коренището с корените на билката, които се вадят след увяхването на растението или през пролетта (март-април). Дилянката регулира сърдечната активност, засилва секрецията на жлезите, стомашно-чревната система и отделянето на жлъчка. Действа нервноуспокояващо, спазмолитично и сънотворно. Има противоглистно и антибактериално действие.В нея се съдържат етеричното масло, валериановата и изовалериановата киселина. Употребява се при болки и порок на сърцето, мигрена, епилепсия, безсъние, високо кръвно налягане, сърдечна невроза, климактериум, стомашни и чревни спазми, задух и др. Външно се прилага за бани при нервно напрежение. 
• Бял оман - билката е разпространена в Северна и Източна България в горите и влажно сенчести места. Използва се коренището заедно с корените, които се вадят рано на през пролетта (март). Използва се за противовъзпалително, противоглистно действие. Лекува заболявания в стомашно - чревната система, гастрит,  приема се при бронхит, кашлица и др.
• Глог - Цветовете се използват преди пълния им цъфтеж (април-май). Билката регулира сърдечната дейност, понижава нивото на артериалното налягане, разширява периферните съдове, намалява количеството на холестерина в кръвта. Това се дължи на съдържащите се в глога сапонини и флавоноиди. Виж статията" БИЛКАТА ГЛОГ - ПРИЯТЕЛ НА СЪРЦЕТО".
• Мента - Ментата се бере по време на цъфтежа (април - юни). Тя има антисептично, обезболяващо при външни рани, спазмолитично, жлъчегонно. Ментата е полезна с това, че в нея се съдържа етерично масло и ментол, вижте статията ''МАСЛО ОТ МЕНТА - едно от най-многостранните етерични масла''. Употребява се при стомашни и чревни болки, възпалителни заболявания на горните дихателни пътища, заболявания на черния дроб, сърцебиене, епилепсия, подагра и др. Действа успокоително на мозъка и перисталтиката.
• Бъз черен - Черния бъз се бере преди пълното му разцъфтяване (май - юни), листата по време на цъфтежа, корените се вадят на есен, а плодът при пълното му узряване. Билката може да се прилага под всякакви форми в зависимост от заболяванията. Тя притежава потогонно, антисептично, пикочогонно и откашлично действие. Плодът и листата и имат слабително действие. Цветът се употребява при високо кръвно налягане, кашлица, затруднено уриниране и др., а коренът - против затлъстяване.    
• Лайка - Билката се бере по време на цъфтежа (май - август).Тя има успокояващи и противовъзпалителни свойства  и може да се използва за лечение на уринарните пътища, храносмилателната система, нервния и хормонален дисбаланс. Вижте статията ( "ЛАЙКАТА и нейната лечебна сила").
• Мащерка - Бере се по време на цъфтежа (май - август). Има антисептични, протововъзпалителни и муколитични свойства и може да се използва за лечение на болести на дихателните пътища, главоболие и др.
• Глухарче - глухарчето се бере по време на цъфтежа (май-август). Използва се цялото растение (заедно с корените) или само корените. Билката се употребява при заболяванияна черния дроб, жлъчните пътища , камъни в жлъчката, гастрит, колит  и др. Възбужда апетита и подобрява функциите на стомашно - чревната система. Виж статията (Пролетно прочистване на организма с Глухарче).
• Волски език -  Листата се  берат през (май-септември). Билката има противовъзпалително, отхрачващо и противокашлично действие, което се дължи на съдържащите се във волския език слузни и дъбилни вещества. Употребява се при трахеит, бронхит, кашлица, гръдна жаба, нефрит, албумин. Тя се  препоръчва и при болести на далака, бъбречни възпаления, възпаление на жлъчката, чернодробни заболявания, воден плеврит и др
• Върбинка - Стръковете на растението, брани по време на цъфтежа (май-септември). Намалява температурата, успокоява, има потогонно и укрепващо действие. Употребява се при преумора, отпадналост, малокръвие, при главоболие, невралгия, висока температура, бронхит, трахеит, кашлица, заболявания на черния дроб и далака, пясък в бъбреците и пикочния мехур. плеврит и др. Външно: за бани при обриви, лишеи; за жабурене при лош дъх, гърлобол и зъбобол; за промивки при възпаление на очите.
• Градински чай - Листата на растението, брани преди цъфтежа през май и след цъфтежа през септември. Противовъзпалително, дезинфекционно, запичащо, кръвоспиращо и ограничаващо потоотделянето действие. Това се дължи главно на съдържащите се в билката танини и етерични масла. Прилага се при стомашни и чревни възпаления и възпаления на дихателните органи. Листата на билката се употребяват при нощно изпотяване, язва на стомаха и червата, за намаляване на млякото у кърмачките при отбиване на децата, чернодробни и жлъчни страдания, хемороиди, отслабена памет, високо кръвно налягане, артериосклероза и др. Външно: за гаргара при зъбобол и гърлобол; за бани (и вътрешно) при парализи.
• Еньовче -  Стръковете на растението, брани по време на цъфтежа (май-юли). Има  противовъзпалително, болкоуспокоително и кръвоспиращо средство. Билката действа благотворно върху обмяната на веществата, укрепва организма и има противоконвулсивно действие. Употребява се при водянка, епилепсия, хистерия, стомашни и чревни болки, заболявания на черния дроб и бъбреците, болести на сърцето и др. Външно: свежо растение за налагане при рани, изгаряния, абсцеси, натъртвания; ситно смлян цвят за посипване при язви и рани.

Използвани материали ''Енциклопедия на лечебните растения в българия''

автор: Илия Ланджев; Издателска къща: Труд

      ​

Коментари

Оставете вашето мнение

Грешка! Вероятно не сте въвели правилно кода.

Вашият коментар беше записан! Той ще бъде видим, след като бъде одобрен.

Имена:

Невалидно

E-mail:

Невалиден

Мнение:

Моля напишете коментар

Кода от картинката:

Изпрати