ЗА КАКВО ПОМАГАТ КЕСТЕНИТЕ?

   Характеристика на кестена - Кестените са едни от най разпространените дървета, които красят паркове и градини. Масововото им култивиране в България датира от 1906г., когато в столицата ни изкоренили изсъхналите бодливи акации и ги заменили с дървета кестени. Този плод се класифицира като див (конски кестен) и като "питомен" или ядлив кестен. Дивият кестен може да се види навсякъде около нас в природата, а естественото находище на ядливия кестен се намира по северните склонове на Беласица, в полите на Пирин и в Берковския Балкан. 

   Разлика между див и сладък кестен - Разликата между тях е, че са от различен род и семейство. Обединява ги само общото име заради вида на плода им. Имат различия и в цъфтежа и листната система. Дивия или конския кестен е не ядлив и дори в големи дози е отровен. Името конски кестен се използва за разграничаване спрямо истинските кестени от род Кестен. Сладкия кестен е този който се използва най-вече в кулинарията и е много вкусен.

   Сладък (ядлив) кестен е от семейство букови. Живеят естествено в райони с топъл умерен климат на Северното полукълбо. Името се отнася също и за ядковите плодове, които тези дървета дават. Всички те са широколистни. Листата са прости, овални или копиевидни, дълги и широки с остри и силно разредени зъби и плитки заоблени синуси между тях. Цъфтежът е в средата на лятото. Плодът е бодлива чашка с диаметър 5 – 11 cm, съдържаща 2 – 7 ядки. Ядливия кестен има над осем разновидности, повечето от които са податливи на гъбично заболяване, затова се създават различни хибриди с цел устойчивост на болести. Сладкия кестен има ниско съдържание на мазнини, много витамин С, фосфор, калий и др. Кестенът съдържа два пъти повече нишесте от картофите. 

   Див  (конски) кестен - той е с разклонена корона и достига до 30 м височина. Листата му са 5 - 7 делни, слабо назъбени с дълги дръжки. Цветовете му са бели или розово червени, а плодът е с остри шипчета при чието разпукване се намират неговите ядки, които са 1 или 3. Семената се берат през септември - октомври. Конския кестен има над 13 разновидности и наименованието му, всъщност няма общо с конете, а по-скоро е възникнало като израз "става само за конете", защото не е ядлив. В кората на дивия кестен се съдържат гликозидите ескулин и фраксин, сапонини, дъбилни вещества, мазнини, смола, витамините С, К, В. 

   За какво помагат конския и ядливия кестен - Двата вида кестени макар и различни, намират общо в природната медицина.

   Най-вече, конския кестен с неговия сложен и разнообразен състав макар и не ядлив се използва като цяр при различни болести. Действието му е съдосвиващо, болкоуспокояващо и противовъзпалително. Има също капиляро и веноукрепващ ефект, действа и противосъсирващо. Това се дължи на ескулина, който намалява пропускливостта и изтъняването стените на капилярите. Дивия кестен е популярно средство за лекуване на хемороиди, разширени вени, тромбофлебит и труднозаздравяващи рани. Семената му (сърцевината) се препоръчват при бронхит, кашлица, подагра и при тумори. Неговото приложение се използва често външно, но също разбира се, с повишено внимание, може да се приеме под формата на отвара. Кестените също така оказват благоприятен ефект и върху кожата ако тя е отпусната, суха и чувствителна. Помагат при червенина по бузите и носа. Може да се направят маски и лосиони.

   Ядливия кестен съдържа полезни минерални вещества, нишесте, витамини от група В, също витамин А и С, целулоза, захари, и много малко мазнини (около 5%). Сладките кестени съдържат и минералите калий, фосфор, магнезий, калций, мед, желязо, натрий. Те са калорична храна, която дава енергия и са изключително вкусни. Подходящи са за консумация при стомашни разстройства. 

Мазила, отвари, маски с конски кестен

Външно приложение  - Прави се тинктура от ситно нарязани кестени, които киснат 15 дни в силна ракия(1:10), след което се използва за мазане при ревматизъм, флебит, хемороиди.

• Вътрешно приложение - Прави се запарка от нарязани на ситно кестени (1 к.л.) залети с 500 мл вряла вода. След като киснат 2 часа, се пие по 100 мл 15 мин преди ядене 4 пъти дневно. В големи дози билката е отровна! 

   При разширени вени - Листата на кестена също са лечебни. Счукани пресните листа се използват за компреси при разширени вени и язви. Правят се и бани с отвара от корите на див кестен, листа от орех и кори от дъб - по 50 гр. В 1 л кипяща вода се пускат 3 пълни с.л. от сместа. Ври 10 мин., кисне 1 час и се прецежда. След като изстине напълно, отварата се използва за компреси и бани.

   За отпусната и чувствителна кожа - Сваряват се шепа сладки и диви кестени. Обелват се и се връщат люспите във водата от веренето. Поставят се на слаб огън и се варят докато течноста стане на половина. Прецежда се отварата и се охлажда. Белените кестени се пасират и се разреждат с част от отварата. Нанасят се като маска за лице, която се измива след 20 мин. с хладка вода. Останала част се изсипва в шише и се съхранява в хладилник. 

Ако тази статия е била полезна и интересна за Вас, моля, поставете един палец отдолу или напишете коментар под темата! Мнението Ви е важно за нас! Благодарим Ви!

Коментари

Оставете вашето мнение

Грешка! Вероятно не сте въвели правилно кода.

Вашият коментар беше записан! Той ще бъде видим, след като бъде одобрен.

Имена:

Невалидно

E-mail:

Невалиден

Мнение:

Моля напишете коментар

Кода от картинката:

Изпрати